Честит празник Българи! Съединението прави силата
Бялото, зеленото и аленото постепенно се устремяват нагоре и засияват на фона на яркосиньото септемврийско небе. Шестият ден на септември е. Точно през днешния ден е време да спрем за малко, да слезем от бясната въртележка на всекидневието, да поемем въздух и да си спомним. Кои сме, от кое място идваме и накъде вървим.
Днес е България отбелязва Деня на Съединението.
Дни като този са с цел да си спомним. Да осмислим една елементарна истина – щом след всички тествания, през които сме минали, през днешния ден ни има на картата на света, това не е инцидентно.
И нищо, че в последните месеци като че ли сме фенове на някакъв чудноват спектакъл на парадокса.
И нищо, че повече от три десетилетия преливаме от пусто в празно и че след всички приказки за „ пазарната стопанска система “ и „ парламентарната народна власт “ към днешна дата сме се докарали до „ парламентарна стопанска система “ и „ пазарна народна власт “. Това са ненаучените ни уроци.
Затова – дано замълчим и сведем чела с мисъл за всички тези, които са платили с живота си цената на това да я има България. Да ни има нас.
Честит 6 септември на всички по „ върховете “ на властта, които евентуално си фантазират, че са безсмъртни и по тази причина не стопират да натрупат. Но безсмъртни са човешката лакомия, двуличие и нелепост. Както и достойните каузи и саможертвата в името на по-доброто бъдеще! Всеки се самоопределя с изборите, които прави.
Честит 6-ти септември и на тези, които са отвън България – на обезверените и гневните, тръгнали да търсят по-добър живот за себе си и децата си. Дано си струва… Но помнете кои сте и от кое място сте. Защото отвън рамките на България всички ние сме просто прашинка напразно. Прашинка, която единствено тук, на тази земя има тежест на планина.
Честит 6-ти септември на всички, които обичат България. На тези, които са разбрали, че както не можем да избираме родителите си, по този начин не можем да избираме и мястото, където да се родим. И, че където и да вървим по необятния бял свят, тук, в тази страна са домовете ни, спомените ни, душите ни, сърцата ни. Тук сме най-истински, най-себе си.
И колкото и да се опитваме да променим този факт, не можем. Но можем всички дружно да променим доста неща. В името на дедите ни и поради бъдещето на децата ни.